Photo_Peter Vulchev_2015_3 (small).jpg
Peter Vulchev_2016_FB Cover.jpg
Photo_Amica_Diliana Florentin_5.jpg
Photo_Peter Vulchev_2015_3 (small).jpg

Начало


SCROLL DOWN

Начало


ПРЕДСТОЯЩИ КОНЦЕРТИ

27.11.2017, 20:00

Sofia Live Club, София, заедно с Милен Кукошаров

Peter Vulchev_2016_FB Cover.jpg

Биография


Биография


биография

Камелия Тодорова е един от най-добре познатите български изпълнители, успели да популяризират джаз музиката в страната. Майка ѝ хорова певица, а баща ѝ почитател на джаза, тя израства сред голяма колекция от записи, в семейство, в което музиката е същинска част от живота. Тя започва да пее публично по време на първите си изяви на сцена като актриса с експерименталната театрална трупа 4+4 на режисьора Николай Георгиев. По-късно през 1976 г., започва да учи пеене в Националната Музикална Академия в София, където среща бъдещите си ментори и колеги. Скоро след това започва да работи с някои от най-известните български джаз музиканти, между които Людмил Георгиев, Симеон Щерев, Марио Станчев, Теодосий Стойков и Петър Славов. Първият ѝ голям успех идва с дебюта ѝ през 1978 г. на втория Годишен Джаз Ревю Фестивал в София, който по това време е един от водещите фестивали за импровизирана музика на изток от Желязната завеса.

В периода от 1979 г. до 1983 г. записва поредица от изключително успешни пиеси с Биг бенда на Българското национално радио с диригент Вили Казасян. Честите ѝ изяви на различни сцени ѝ носят много отдадени почитатели. Нейните безпрецедентна елегантност, изящно звучене и невероятно присъствие на сцената, носят почти неземно удоволствие на публиката, лишена до този момент от тези качества, толкова важни за всяка велика музика, но обявени за „декадентни” и „капиталистически” от управляващия комунистически режим. Заради тези аспекти на музиката си, тя придобива слава, съизмерима само с тази на съвременните поп звезди - нещо нетипично за джаз изпълнител в което и да е съвременно общество с разнообразна музикална култура.

Следват множество изпълнения на фестивали в Германия, Австрия, Дания, Русия, Полша, Словения, Чехословакия, Италия, Гърция, Португалия, Индия и Малта, които ѝ носят и международно признание. Тя има съвместни изпълнения със Стан Гец и с групата Мингъс Дайнасти на Джаз Джатра Фестивал в Бомбай през 1980 г., както и с Милчо Левиев, Алберт Мангелсдорф и Дон Чери в родната ѝ София през същата година. Също така е била в съвместна програма с изпълнители като Майлс Дейвис, Сара Воун, Били Престън и Луис Белсън.

Ключов момент в кариерата на Камелия Тодорова е участието ѝ на фестивала Златният Орфей през 1980 г. - най-престижния конкурс за популярна музика в Източна Европа, където тя печели Голямата награда за изпълнител, както и Специалната награда на критиката. Нейният двоен успех в това състезание ѝ носи популярност дори извън рамките на България. Тя е получавала и награди на фестивали в Люблин (1979 г.), Бомбай (1980 г.), Варшава (1980 г.), Братислава (1981 г.) и Дрезден (1982 г.).

През 1980 г. Камелия Тодорова продължава кариерата си като актриса и участва в няколко популярни български филми. През 1981 г. играе главната роля в Търновската царица, считан днес за класика на българското кино. Освен това участва в Монолог за прасенцето (1981 г.), с режисьор носителя на Златна палма за късометражен филм Слав Бакалов, Бон шанс, инспекторе (1983 г.) и Прилив на нежност (1983 г.).

Ако и в началото на кариерата си да не получава почти никаква подкрепа от БНР и БНТ, тя се превръща в един от водещите артисти в България и в Източна Европа – безпрецедентен възход за изпълнител, пеещ на чужд език, още повече английски.

Въпреки големите си успехи, тя все пак се сблъсква с ограниченията за професионално развитие, наложени по време на комунизма и това, заедно с голямата ѝ любов, я отвежда на нов етап в живота ѝ. След като отива на турне в Гърция през 1983 г., тя не се връща в България, а емигрира в Германия. Тя постига нови успехи – създава семейство и подписва договор с Virgin Records Germany като Кеми Тодоров и издава два сингъла – Bursting at the Seams (1985 г.), продуциран от Роджър Тейлър от Queen, и нейната версия на класическото парче на Арeта Франклин Chain of Fools (1986 г.).

В началото на деветдесетте години животът се променя както за Източна Европа, така и за Камелия – приключват комунистическия режим и брака ѝ. Тя се връща в България и издава албума 2 Souls in 1 (1992 г.), по-голямата част от който е записана в Германия. През 1994 г. издава албума Настроение, компилация от емблематични за нея български песни от края на седемдесетте и началото на осемдесетте години. С този албум Камелия се завръща към корените и преоткрива както джаза, така и сцената, спомогнала за формирането на специфичния стил на изпълненията ѝ. Множество концерти и участия на фестивали я срещат отново с българската ѝ публика. През 1998 г. съосновава и участва в първото издание на Международния джаз фестивал в Банско, утвърдил се днес като един от най-популярните в България. Оттогава присъства сред артистите почти всяка година, като се представя с разнообразен репертоар – от авторска музика до джаз стандарти, като част от трио с интимно звучене или под съпровода на биг бенд.

Следват албумите Pearls (2001 г.), Pleasure (2002 г.) и Feels Like… (2006 г.). Pearls, акустични изпълнения под акомпанимента на пианото на Живко Петров, е посветен на Били Холидей. Pleasure е колекция на нейните любими джаз стандарти, записани с Биг бенда на Българското национално радио. Feels Like… е вдъхновен от соул музиката и включва както класически за този стил, така и нови композиции, продуцирани от един от водещите в съвременната електронна сцена артисти - KiNK. Този албум поставя и началото на нейното сътрудничество с дъщеря ѝ – певицата и автор на песни Рейчъл Роу, която пише текста и музиката на песните Do Right и You-Me. Тази колаборация продължава и в по-късни проекти като двойният сингъл Аs One/В едно.

През януари 2003 г. Камелия Тодорова отпразнува двадесет и пет години кариера на сцената с голям концерт в Националния дворец на културата. По света изявите ѝ продължават с концерти на фестивали в Люцерн, Москва, Истанбул, Лондон, в САЩ и други. Ценена като един от водещите вокални изпълнители в родината си, през 2005 г. започва да преподава пеене и вокална техника в Нов Български Университет.

Сред наградите, които получава в последните години са почетна грамота и орден за изключителeн принос в областта на българската култура от Министерство на културата на Република България (2011 г.), първата статуетка за "БГ Вдъхновение” на БГ Радио, символ на изключителен принос и пример за всеотдайност към българската музика (2014 г.), както и "Кристална лира" в катерорията джаз за поредица от съвместни изяви със Софийската филхармония, Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов, диригент Славил Димитров, Михаил Йосифов и Бразз Асоциация Комбо (2016 г.). 

Photo_Amica_Diliana Florentin_5.jpg

Видео


Видео


видео